Приказка за неблагодарния елен
Живял в далечна страна елен, който имал тежка орис. Той бил извънредно хубав и ловците постоянно го преследвали. Ето за какво му се налагало непрекъснато да бяга и да се бори за оцеляването си. Веднъж, до момента в който за следващ път препускал в опит да се избави от враговете си, той минал около едно дърво, а растението му проговорило:
- Побратиме, недей да тичаш повече. Скрий се под клоните ми и ловците няма да те видят!
Еленът благодарил на растението и незабавно се възползвал от убежището. От този ден нататък, щом усетело, че враговете му наближават, животното постоянно се скривало зад листата на дървото. И по този начин лека по лека те станали първи другари.
Един ден, до момента в който еленът се наслаждавал на сянката на дървото, усетил, че го мъчи глад. Чак в този момент той забелязал какъв брой апетитни са листа на неговия другар. Без да мисли доста, той се нахвърлил и почнал да похапва сладко.
- Какво правиш, неблагодарнико? Аз ти дадох леговище и протекция, а ти по този начин ли ми се отплащаш? - развикало се дървото.
Само че еленът бил толкоз обхванат от заниманието си, че не му обръщал никакво внимание, а с приятност продължавал да си похапва, до момента в който не оставил клоните на дървото напълно голи.
За най-голямо злощастие на лакомника обаче тъкмо в този миг оттова минал ловджия. И защото дървото към този момент нямало с какво да скрие животното, индивидът се прицелил и го умъртвил единствено с един изстрел. Така безразсъдният елен заплатил с живота си за своята непризнателност.
